Тази нощ е само моя
От кълбото се разплитам на прежда
и от нишките топли вопли плета.
Тази нощ със свилената си одежда,
наяве или в сън, със мен ще те отведа.
Със клавирени пръсти ще свиря рапсодии,
от които ще забравяш къде си и кой си.
Само взирайки се в лудото пълнолуние,
можеш да узнаеш, че истински ти си.
Ще ти покажа какво е да срещнеш оазис
със напукани от жаждата парещи устни
и сред пясъчни дюни по залез
да напиеш ухания, дълго жадувани.
Босоногият вятър, захвърлил платната,
тази вечер ще ни танцува край огъня.
Ще запаля и душата на пустинята,
ако забрави, че тази нощ е само моя.
Със трели на забравени арфи и лири
ще запее сърцето ти в ритъм,
със две длани покрила очите ти,
ще те водя в света на "Обичам...".
Още преди нощта да си тръгне,
ще те върна от себе си... в теб.
А когато очите отвориш на съмване,
ще забравиш, че бил си със мен.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
ЧБМ
