Тази нощ звездите...
Тази нощ звездите няма да светят,
няма луна да изгрее .Няма дъжд да вали,
цял ден валя.Даже вятърът ще си полегне.
Хора в домовете си уморени ще спят,
цял ден са работили,нека почиват.А дали
будни ще има?Искам някой до мен да поседне...
Да му разкажа за белия дъжд,който днес заваля
и покри голата жадна земя.Този дъжд ароматен
от цветовете на цъфнали клони се разпиля.
А един просяк с отворена длан , задиша тъй жаден.
аз му дадох лев ,а той се засмя ,протегна ръка
пълна с бели овошки,разпиля ги и ме гледаше тъжен.
Усмихни се на мен мило момиче,може би си жена
ако можеш ожени се за мен,ще те облека във цветя!
Аз се усмихнах ,този е луд,какви ги сънува...
Стана ми мъчно за просяка с бели овошки
в дланта си,гладен и тъжен ,а сватба бленува.
Протегнах ръка и го помилвах.Той се усмихна
докосна ръката ми и се разплака
под дъжд от бели цветя...Как да заспя?
Дори през пролетта има самотни ,
зажаднели за ласка и топлина...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
6. Гледам доста кометарии са се натрупали, това да не те дразни, значи че творбите ти не остават безразлични на читателите, а колкото хора, толкова мнения. Всеки има право да харесва или да не харесва дадено произведение. Само нека да си казваме мненията по по-човешки начин, все пак мисля, че всеки който се интересува от изкуство има по своему нещо богато в душата си. Нека го покаже на другите. 
