Тази подлост...
Тази подлост, с която
на каприза си послужи вещо,
позволих, обзет от чувство непознато,
и възторг към новото си Нещо.
И тези грижи - плод на суета,
събудиха у мен смирена нежност.
Досущ еднаква с нежността,
чиято липса оправдаваш с небрежност.
Полъхът на най-лъжовните слова
по жицата към мен се стича.
Играейки на твоята игра,
неусетно чисти истини изричам.
Обладан съм, твоята най-лъскава играчка,
щастлив, когато в погледа ти интерес блести.
Муза ти е най-себичната закачка,
а аз съм роб и мен ме вдъхновяваш ти...
© Някой хрисим Някой благ All rights reserved.
