Тази подлост, с която

на каприза си послужи вещо,

позволих, обзет от чувство непознато,

и възторг към новото си Нещо.

И тези грижи - плод на суета,

събудиха у мен смирена нежност.

Досущ еднаква с нежността,

чиято липса оправдаваш с небрежност.

Полъхът на най-лъжовните слова

по жицата към мен се стича.

Играейки на твоята игра,

неусетно чисти истини изричам.

Обладан съм, твоята най-лъскава играчка,

щастлив, когато в погледа ти интерес блести.

Муза ти е най-себичната закачка,

а аз съм роб и мен ме вдъхновяваш ти...