Тази сутрин
Зората не е моята зора,
пристигна късно, много е мъглива.
Особена, но аз ще замълча,
достатъчно е, че съм здрава, жива.
Ще пусна щедро лудите край мен
по улиците да ловят химери.
И ще се събера във този ден
във стихове, в душевните си двери.
Денят си има също своя нрав –
прилича на добрите и на злите.
Мъглив е днес и може би е прав,
проникнал е на хората в душите.
И в думите усетил мрачина,
е сякаш много тихо недоволен.
Такъв е той понякога, денят.
Тежи му и изглежда като болен.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
