Тази вечер
Тази вечер уличната лампа ли празнува,
та се роят в искри снежинки?
Като звездички бели пак танцуват
в студа телата им блещукащи.
Тази вечер, както много други,
прилепнала съм до стъклото бледо.
Навън красиво е, дори да е студено,
а моето сърце самотно и разлюбено.
Ще легна, ще поспя, ще се събудя,
но твоите устни няма да ми шепнат,
че съм любима и няма да усетя,
че литвам, щом дланите ти ме докосват.
Тази вечер друга ще прегръщаш.
Забравил ласките на моите длани.
Навярно нежни думи ще ù шепнеш
и тя ще вярва, че много я обичаш.
Какво по-хубаво, че всичко се повтаря,
щом миговете могат да се претворят.
Сърцето ми тази страница затваря.
Да можеха и мислите да те забравят...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Когато се затваря една страница се отворя друга, и се изчита с жаждата на мъдроста от миналото!
