Dec 12, 2007, 9:03 AM

Тази вечер 

  Poetry » Love
701 0 17

Тази вечер бях силна и смела,

дързостта изведнъж е подела

битка сложна, печално избрана,

битка беше, не беше закана.

 

Тази вечер бях хладна и бяла,

не очерних на душата си храма,

бях спокойна и тъжно уравновесена,

но бях себе си, а не от тебе скроена.

 

Тази вечер звездите блестяха,

тържествуваха те в небесата

и Луната беше засмяна,

защото аз бях в нова премяна.

 

Странно беше и ти го показа,

с поглед жаден, не беше омраза.

Беше тайнство, случайно подето,

може би ми подсказа сърцето.

 

Може би пътят беше опасен,

но отдавна копнян и препасан

с чувства тайни, пътеки оплели

със емоции жадни и смели.

 

И сега съм пречистена, свята,

с вяра в себе си, в теб, във душата.

Нещо случи се... То е отбрана,

то е клетката, която вече я няма.

 

Тази вечер не бях кротка и плаха,

тази вечер за теб бях заплаха.

Тази вечер бях облечена в бяло,

тази вечер - ти не бе нещо цяло.

© Силвия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??