Тази вечер
Тази вечер бях силна и смела,
дързостта изведнъж е подела
битка сложна, печално избрана,
битка беше, не беше закана.
Тази вечер бях хладна и бяла,
не очерних на душата си храма,
бях спокойна и тъжно уравновесена,
но бях себе си, а не от тебе скроена.
Тази вечер звездите блестяха,
тържествуваха те в небесата
и Луната беше засмяна,
защото аз бях в нова премяна.
Странно беше и ти го показа,
с поглед жаден, не беше омраза.
Беше тайнство, случайно подето,
може би ми подсказа сърцето.
Може би пътят беше опасен,
но отдавна копнян и препасан
с чувства тайни, пътеки оплели
със емоции жадни и смели.
И сега съм пречистена, свята,
с вяра в себе си, в теб, във душата.
Нещо случи се... То е отбрана,
то е клетката, която вече я няма.
Тази вечер не бях кротка и плаха,
тази вечер за теб бях заплаха.
Тази вечер бях облечена в бяло,
тази вечер - ти не бе нещо цяло.
© Силвия All rights reserved.
