Тази вечер е нова, но толкова стара
Тази вечер блестят като луди звездите
и луната флиртува със облак без срам.
Ние в топлите дрехи стоим си укрити,
ала зъзнем отвън, а отвътре... не знам.
Тази вечер студът още ноктите пуска
и ледът размразява се бавно, едвам.
Ако въглени има, дали до закуска
ще раздухаме пламъци... още не знам.
Тази вечер е нова, но толкова стара,
че животът ми сякаш започва оттам.
Щом очите ни сливат се в спомен изгарящ,
за телата важи ли... май също не знам.
Тази вечер нима ще остане последна,
недопусната в онзи отколешен храм,
както беше сестра ù, умряла от бедност
сред трапези обилни... как искам да знам!
Тази вечер върви към нощта твърде бързо!
И добре, че ти спираш часовника сам,
и събужда се мойта задрямала дързост,
... и за утрото даже не искам да знам!
© Нелиса All rights reserved.
