Тази вечер се наричам Тишина
Идвам тихо и съвсем за малко,
после пак изчезвам и не можеш да ме откриеш ти.
Не оставям след себе си диря,
не ме търси, а опитай да ме забравиш и просто продължи.
Тази вечер съм тиха.
Минавам за кратко оттук.
Тази вечер пристигам с Вятъра,
а утре ще си замина и ще дойде Студът.
И нищо, че е Юни.
Навън, повярвай ми, ще завали.
Ще се почудиш какво е това време –
ту слънце да грее, ту дъжд да вали.
И аз само ще се усмихвам.
Ще идвам от време на време да ти напомням за мен.
Ще кажеш, че лоша съм и не ще отрека,
просто настъпи объркване в мен и така...
Сезоните се изменят,
настроенията ми също, забелязваш, нали?
Тази вечер съм тиха,
утре може да съм буря и да нямам нищо общо с тази от преди.
Но тази вечер е друго.
Няма сезони в мен.
Сега нашите снимки разлиствам.
Тази вечер се наричам Тишина и ако желаеш, можеш да помълчиш с мен.
© Мария Костадинова All rights reserved.
но е хубаво да има с кой да си помълчиш 
поздрав!