Идвам тихо и съвсем за малко,

после пак изчезвам и не можеш да ме откриеш ти.

Не оставям след себе си диря,

не ме търси, а опитай да ме забравиш и просто продължи.

Тази вечер съм тиха.

Минавам за кратко оттук.

Тази вечер пристигам с Вятъра,

а утре ще си замина и ще дойде Студът.

И нищо, че е Юни.

Навън, повярвай ми, ще завали.

Ще се почудиш какво е това време –

ту слънце да грее, ту дъжд да вали.

И аз само ще се усмихвам.

Ще идвам от време на време да ти напомням за мен.

Ще кажеш, че лоша съм и не ще отрека,

просто настъпи объркване в мен и така...

Сезоните се изменят,

настроенията ми също, забелязваш, нали?

Тази вечер съм тиха,

утре може да съм буря и да нямам нищо общо с тази от преди.

Но тази вечер е друго.

Няма сезони в мен.

Сега нашите снимки разлиствам.

Тази вечер се наричам Тишина и ако желаеш, можеш да помълчиш с мен.