Тази вечер си особено красива
Тази вечер е особено красива,
пропита от магична светлина!
Целувайки с лъчите си морето,
въздига се препълнена луна.
А Ние на брега сме – блудни, трескави,
и всеки – в Другия намерил своя храм,
полага пред олтара най-желаните
и щедри дарове, с любяща длан...
Простенва голотата ни. Крещи. Задъхва се...
Припламват островчета с мека топлинка,
там дето устните без грях са изповядвали
най-древната религия в света...
Сетне тръгваме – притихнали, унесени,
негласно молейки се времето да спре,
сред тази наша, ранна, блага есен,
вещаеща узрели плодове,
но още утре твоят свят далечен,
протегнал хладните, изнудващи ръце,
отново ще разделя безсърдечен,
едно Пораснало момиче и Среброкосото момче.
Тази вечер си особено красива!
Замислена, отдадена, добра...
Не казвай нищо! – Знам, сега щастлива си
и ме обичаш, както никой досега.
Лунните ни стъпки тихо греят,
изписали по пясъка слова;
Поредно стихче в нашата история,
римувано с Любов, Море, Луна...
Стихчето, една вълна отнесе го
в самите дълбини на вечността.
© Людмил Нешев All rights reserved.
Рядко мъже си признават победата, и в никакъв случай не може да се каже, че са слабаци. Напротив - кавалери!
