Nov 2, 2013, 6:07 PM  

Тази вечер си особено красива

  Poetry » Love
1.2K 1 15

Тази вечер е особено красива,

пропита от магична светлина!

Целувайки с лъчите си морето,

въздига се препълнена луна.

 

А Ние на брега сме – блудни, трескави,

и всеки – в Другия намерил своя храм,

полага пред олтара най-желаните  

и щедри дарове, с любяща длан...

 

Простенва голотата ни. Крещи. Задъхва се...

Припламват островчета с мека топлинка,

там дето устните без грях са изповядвали

най-древната религия в света...

 

Сетне тръгваме – притихнали, унесени,

негласно молейки се времето да спре,

сред тази наша, ранна, блага есен,

вещаеща узрели плодове,

 

но още утре твоят свят далечен,

протегнал хладните, изнудващи ръце,

отново ще разделя безсърдечен,

едно Пораснало момиче и Среброкосото момче.

 

Тази вечер си особено красива!

Замислена, отдадена, добра...

Не казвай нищо! – Знам, сега щастлива си

и ме обичаш, както никой досега.

 

Лунните ни стъпки тихо греят,

изписали по пясъка слова;

Поредно стихче в нашата история,

римувано с Любов, Море, Луна...

 

Стихчето, една вълна отнесе го

в самите дълбини на вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил Нешев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Миночка, благодаря ти! Трогнат съм, че прочела стихото, написано преди повече от два месеца, остави днес този толкова мил коментар. Винаги изпитвам радост и доволство, когато разбера, че съм успял да пресъздам с думи, може би най-красивото комплексно чувство - нежността, и съм я вдъхнал някому. Още повече, щом този някой е жена.
  • Един вълшебен миг, обрисуван с толкова нежност и любов!Нека са безброй такива през 2014 година!Поздрави!
  • Благодаря ви, момчета!
    Людмил, благодаря, за многословното признание! Рядко мъже си признават победата, и в никакъв случай не може да се каже, че са слабаци. Напротив - кавалери!
  • Валка, не очаквай да призная поражението си, макар че налице са всички необходими предпоставки. Не е нужно да го правя, защото изначално съм коленичил, покорен от явлението Жена. Как да нарека поражение, възхищението и радостта, завладяващи ме винаги, когато успея да повдигна булото и за пореден път пред света се разкрие едно от многото й лица. Познавам жената Майка, защото бях и все още съм част от плътта й, а днес, отново видях Жрицата. Би могла да бъде смирена, но и яростна. Тази вечер, тя притича пламенна, метежна - готова да докаже, че огънят, в чиято топлина се възражда човешката искра е жив... Доказа го, Валка. Жени, всеки ден го доказвате! ВЪПРЕКИ... Аз ви БЛАГОДАРЯ!
    Валка, трогнат съм! Трогнат съм и от това, че избра мое стихотворение за "хвърлената ръкавица" Имам много щастливи мигове в живота си, а днес, сякаш са с един в повече...
    Ще копирам коментара си под стихотворението ти, където започна "битката" Ако държиш на всяка цена да призная, че съм победен, добре-така да бъде! //Дали не се предадох прекалено лесно? Жените харесват твърдите, силни и неотстъпчиви мъже. Пък аз...//
  • стих пропит с нежност. прочетох отговор на хвърлена ръкавица...достоен като на принцеса.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...