Те
Те
На Яна, Лазар и Сава
Те живеят във свят, преизпълнен с компютри
и със техника свързва се тяхното утре.
О, екранът магнит е, привлича очите.
Той единствен за тях е приятел, учител.
Виж, за книгите време свободно все нямат.
Ни за Ана Каренина, ни за Татяна
те не биха дори си поплакали скришом.
И едва ли над повести днеска въздишат.
Те застават пред разни игри електронни -
уж различни, а всъщност съвсем монотонни.
И дори да поискат, не могат да вземат
онова, що бе важно за моето време -
ах, игрите безгрижни по улички стръмни
в моето детство - на другото, скъпото Търново!
Аз с тревога се питам: какво ще остане
някой ден като спомен при техния заник.
Но далечен е той. Те за него нехаят...
За децата е винаги рано да знаят.
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков All rights reserved.
