17.11.2009 г., 10:29

Те

621 0 6

Те

                        На Яна, Лазар и Сава

 

Те живеят  във свят, преизпълнен с компютри

и със техника свързва се тяхното утре.

О, екранът магнит е, привлича очите.

Той единствен за тях е приятел, учител.

 

Виж, за книгите време свободно все нямат.

Ни за Ана Каренина, ни за Татяна

те не биха дори си поплакали скришом.

И едва ли над повести днеска въздишат.

 

Те застават пред разни игри електронни -

уж различни, а всъщност съвсем монотонни.

 

И дори да поискат, не могат да вземат

онова, що бе важно за моето време -

ах, игрите безгрижни по улички стръмни

в моето детство - на другото, скъпото Търново!

 

Аз с тревога се питам: какво ще остане

някой ден като спомен при техния заник.

Но далечен е той. Те за него нехаят...


За децата е винаги рано да знаят.

 

Живодар ДУШКОВ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живодар Душков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • времената се менят

    поздрави за хубавия стих!
  • Много добре сте го сътворил и е откровено,но оставете децата сами да
    творят живота си-те имат право на избор,не се опитвайте да ги осъждате,защото така още повече няма да забелязват книгите!
  • Болезнена тема засягаш. Но си мисля, че все още имат шанс, само трябва да им дадем възможността!
  • Колко си прав за жалост!
    Мишката май наистина ще изяде книжката
    Поздрав
  • не могат да четат децата ни,но не защото не правим опити да ги научим.Времената са такива-всичко им се поднася на готово.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...