darko47 (Живодар Душков)
163 4
17.11.2009 г., 10:29 ч.

Те 

  Поезия » Друга
433 0 6

Те

                        На Яна, Лазар и Сава

 

Те живеят  във свят, преизпълнен с компютри

и със техника свързва се тяхното утре.

О, екранът магнит е, привлича очите.

Той единствен за тях е приятел, учител.

 

Виж, за книгите време свободно все нямат.

Ни за Ана Каренина, ни за Татяна

те не биха дори си поплакали скришом.

И едва ли над повести днеска въздишат.

 

Те застават пред разни игри електронни -

уж различни, а всъщност съвсем монотонни.

 

И дори да поискат, не могат да вземат

онова, що бе важно за моето време -

ах, игрите безгрижни по улички стръмни

в моето детство - на другото, скъпото Търново!

 

Аз с тревога се питам: какво ще остане

някой ден като спомен при техния заник.

Но далечен е той. Те за него нехаят...


За децата е винаги рано да знаят.

 

Живодар ДУШКОВ

© Живодар Душков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • времената се менят

    поздрави за хубавия стих!
  • Много добре сте го сътворил и е откровено,но оставете децата сами да
    творят живота си-те имат право на избор,не се опитвайте да ги осъждате,защото така още повече няма да забелязват книгите!
  • Болезнена тема засягаш. Но си мисля, че все още имат шанс, само трябва да им дадем възможността!
  • Колко си прав за жалост!
    Мишката май наистина ще изяде книжката
    Поздрав
  • не могат да четат децата ни,но не защото не правим опити да ги научим.Времената са такива-всичко им се поднася на готово.
  • Днес почти със всичките млади хора е така, това им предлага днешното
    време, това харесват. Нашето е отминало, това е техното днес.
Предложения
: ??:??