17.11.2009 г., 10:29

Те

620 0 6

Те

                        На Яна, Лазар и Сава

 

Те живеят  във свят, преизпълнен с компютри

и със техника свързва се тяхното утре.

О, екранът магнит е, привлича очите.

Той единствен за тях е приятел, учител.

 

Виж, за книгите време свободно все нямат.

Ни за Ана Каренина, ни за Татяна

те не биха дори си поплакали скришом.

И едва ли над повести днеска въздишат.

 

Те застават пред разни игри електронни -

уж различни, а всъщност съвсем монотонни.

 

И дори да поискат, не могат да вземат

онова, що бе важно за моето време -

ах, игрите безгрижни по улички стръмни

в моето детство - на другото, скъпото Търново!

 

Аз с тревога се питам: какво ще остане

някой ден като спомен при техния заник.

Но далечен е той. Те за него нехаят...


За децата е винаги рано да знаят.

 

Живодар ДУШКОВ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живодар Душков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • времената се менят

    поздрави за хубавия стих!
  • Много добре сте го сътворил и е откровено,но оставете децата сами да
    творят живота си-те имат право на избор,не се опитвайте да ги осъждате,защото така още повече няма да забелязват книгите!
  • Болезнена тема засягаш. Но си мисля, че все още имат шанс, само трябва да им дадем възможността!
  • Колко си прав за жалост!
    Мишката май наистина ще изяде книжката
    Поздрав
  • не могат да четат децата ни,но не защото не правим опити да ги научим.Времената са такива-всичко им се поднася на готово.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...