Dec 14, 2019, 7:41 AM

Театър 

  Poetry » Phylosophy
973 0 0


Един голям театър е живота
И десетки роли сменя всеки
Нахлузва сутрин свойта маска
И заблуждава с нея врагове и близки.

 

И ако си мислил,
Че някого познаваш
Един ден шокиран осъзнаваш,
Че глупак си бил.
Оставил си се да те заблуждават
И за истината сляп си бил.
Във театър евтин,
Скъпо за билета си платил
Скъпо, да, за роли жалки

 

Най-скъпите билети плащат
Хората с най-искрени сърца
И много късно осъзнават,
Че всичко е било игра.

 

И шокират се горките,
Щом приятел маската свали
И плачат, и скубят си косите,
Че от приятел раната най-дълго ще кърви.

 

Сценарият един и същ
Повтаря се в безброй съдби
И ето, за пореден път
Вярваш на преструвки и лъжи.

 

Но нищо, то сърцето е кораво,
На още много удари ще издържи
Не че някой ще му каже "браво"
Просто то устроено е да търпи.

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??