Aug 16, 2020, 10:48 PM

Театър на сенките 

  Poetry » Phylosophy, Other
747 1 3

 

Ръцете ми – птици...

раздвижват пространството...

Без цветове

цветя изплитат дантела...

Неспокойни пеперуди проблясват 

и обладават мислите...

Жабешки хор приглася

на щурчов оркестър...

Поглъщам жадно

стоновете между тях...

И някакви изгубени

мечета ридаят в ниското...

Ах, тази нощ проклета

със сенките се сля...

Непроницаем пъзел...

Песента на реката в мен заглъхва...

И болката остава недоизплакана...

Очаквам пробуждането...

 

               © Павлина Петрова

 

© Павлина Петрова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1022 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много нежно и красиво!
  • Харесва ми!
  • "Без цветове

    цветя изплитат дантела...

    Неспокойни пеперуди проблясват

    и обладават мислите..."

    Видях картини по стената
    пробягват, спират се, менят се.
    Ръце актьори в тоз театър
    заспиват докато се кланят...
Random works
: ??:??