Тебе чакам
710
0
2
Пак беше нощ, листата
леко от вятъра шумяха.
Притихнала в тишината,
очаквах Те да дойдеш.
Както момиче - своя любим,
пазя дълбоко в сърцето
спомена мил.
За първата среща със своя любим.
Не с момче важно напето,
а с Господа Бог, незаменим,
с Бога на моя живот,
Господар-властелин.
Срещите са ни тъй желани, мили,
притихнала до Теб, стоях и слушах
думи благи, драги, мили,
как душа си да спася –
живот вечен наследя.
Животът не е лесен, като песен,
нито с почести и слава увенчан,
но славен, трънлив,
на труд, постоянство,
устояване докрай.
Дар от небе.
© Доми All rights reserved.
