May 23, 2017, 7:59 AM

Тегоба

  Poetry
565 1 8

 

Иска ми се да те докосна...
Но се чувствам лоша.
Умората ме влачи...
И аз я влача надалече...
Няма да съм вечно пепел...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за мненията! Понякога се получава, понякога по-малко Радвам се, че заглавието е харесало на всички, както и на някои, че са харесали и други неща. Поетите на 21-ви век са всички пишещи. За щастие все още ги има. А за стойностна поезия е ясно, че няма смисъл да се впускаме в спорове, защото е безплодно. Всеки знае, че я има, и можем да я четем. За щастие.
  • Емоция в пет реда! Поздрави!
  • Мале, какви възхвали, аз ли изпускам нещо? Много ми хареса заглавието, но другото...
  • Искри се крият в пепелта
  • Уникално!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...