Тежка орис
Във черен петък ли си ме родила,
та ме остави, майко, без късмет,
във черна люлка ли си ме люляла,
та ме намира мъката навред!
А, може би, орисници жестоки
орисали са тежко мойте дни,
или изплащам грехове жестоки,
извършени от моите деди.
И няма, няма светлина в тунела,
не виждам даже лъч един,
по грешен път ли съм вървяла,
животът ми е черен като дим!
Дим черен, непрогледен и отровен
превърна дните ми във тъмна нощ,
годините ми - клони обгорени,
на бавен огън, във разбита пещ.
С мечтите си, превърнати в пепел бяла,
посипвам днеска своята глава,
надеждата далеч е отлетяла
и само болка има в наранената душа!
© Ракина Радева All rights reserved.
