Oct 8, 2009, 5:16 PM

Тежка орис 

  Poetry
883 0 11

Във черен петък ли си ме родила,

та ме остави, майко, без късмет,

във черна люлка ли си ме люляла,

та ме намира мъката навред!

 

А, може би, орисници жестоки

орисали са тежко мойте дни,

или изплащам грехове жестоки,

извършени от моите деди.

 

И няма, няма светлина в тунела,

не виждам даже лъч един,

по грешен път ли съм вървяла,

животът ми е черен като дим!

 

Дим черен, непрогледен и отровен

превърна дните ми във тъмна нощ,

годините ми - клони обгорени,

на бавен огън, във разбита пещ.

 

С мечтите си, превърнати в пепел бяла,

посипвам днеска своята глава,

надеждата далеч е отлетяла

и само болка има в наранената душа!

© Ракина Радева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не знам какво ти се е случило за да напишеш този стих, много е тъжен ... Аз тебе те имам за силна жена и не давам да изпадаш в такива настроения. Прегръдка!
  • Стиха ти е силен и въздействащ !А ти имаш достатъчно сила да надживееш всички препятствия по пътя !Поздрави !
  • Хубав стих!Поздрав!
  • Чудесен стих,липсва само малко оптимизъм.
  • Благодаря на всички ви, момичета. Вие сте отзивчиви приятелки.БЛАГОДАРЯ!
  • Страхотен стих!Много болка има в него,но все пак никога не губи надежда!Поздрав!
  • ! Много трябва да се е насъбрало в душата на лирическата...
  • Повдигни глава, през стелещия се дим наднича Надежда и бели мечти!
  • Благодаря и на трите ви! Сега всичко е наред.доволна съм че го харесахте.
  • Поздрав с обич!
  • Много силен стих!Няма да скрия,че ми се доплака докато четох!Изпращам ти топла прегръдта мила приятелко!С обич!!!
Random works
: ??:??