Feb 11, 2015, 9:01 PM

Тежко

  Poetry
401 0 5

Тежко му е на сърцето,

останало само,

без топлината твоя

да живее,

в пожар линее.

 

Тежко им е на ръцете,

че не те докосват.

Очите ми се молят

да те зърнат в сън-

дори за миг, а после

нека се затворят.

 

Тежи тялото от самота,

а още е младо...

Иска я, иска твойта любов,

моли се на бога да се завърнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силен, автентичен елегичен стих, посветен на раздялата с любимия!
    Поздрави и от мен!
  • Личи си, че това е изстрадан текст. Всеки, който го прочете ще получи доказателствено усещане за това. Тук искам най-добронамерено да вметна, че това става основа за голяма поезия, само ако премине през т.нар. обобщение - т.е. да излезе от сферата на свръхличното и камерно звучение и да премине през фазата на философското преосмисляне на личния факт и драма, като нещо ситуационно и сентенциално. Тогава личното става всеобщо. Такова е поне моето скромно разбиране. Споделям го с надеждата да послужи.

    Поздрав!
  • ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ Е ОТДАВНА.СЕГА ГО ПУБЛИКУВАМ.Посвещавам го на всички които страдат , но повярвайте заслужава си да се бориш за истинската любов. Поздрав и благодаря .
  • След всяко зло идва добро, вярвай в него и ще ти се случи!
    Докосна ме!Поздравления!
  • Васе, когато чета творбата ти ми е тъжно. Боли ме за тебе. Не е справедливо така, но за всяко нещо има определено време:
    има време за тъгуване, има време и за радости.Има време за разпаряне
    и има време за съшиване.Има време за страдание и има време за ликуване. Има време за омраза и има време за любов.Перифразирам библейски цитат, който е много истински!Не знаеш утре какво ще бъде.
    Пожелавам ти най-приятното вече да пристигне при тебе!
    Поздрав и лека нощ!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...