May 8, 2013, 2:57 PM

Текст

  Poetry » Other
1K 0 3

Аз  съм фрагмент

Съм надвиснал прозорец

Съм стара дървена рамка

Съм преразказана тишина

 

Сутрин

Две-три вятърни мелници

Захвърлени зад вратата

Като чорапи с изтекъл срок

Приятелски настроен махмурлук

Който те изтезава с усмивка

На вечно застаряващ студент

И една бяла стена

Върху която никой

Никога

Нищо

Няма да нарисува

 

Аз съм този когото

Тя каза че ще обича

Аз съм дъхът

На прозявката ù

Аз съм немирна къдрица

На твърде дълъг спомен

И толкова

 

Сутрин понякога

Пием с Минотавъра

(Борхес написа прекрасни неща)

Сутрин

Понякога

Пием

С Минотавъра

И е така хубаво

Да знаеш

Че отминаваш покрай себе си

И е повече от достатъчно

Да се видиш зад хоризонта

 

Сутрин

Аз разграбвам своите градини

Впечатвам сянката си

Спотаявам липсите си

Опитвам стените си

                        С глава

И разбирам

Че не е никак трудно

Никак трудно

Да стъпваш

                                 7.7.2009 г. Повдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

  • Доста културно.
  • тебе те мернах, тъкмо се отказах

    реших, че в тая стена ще почеша главата си корава

    и благодаря ;Рр

    сега, ако може и малко по плешката
  • След махмурлука-е лесно!А е трудно да асимилираш написаното.Само за който може!Поздрав!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...