Donnerjack (Донърджак)
69 251
8.05.2013 г., 14:57 ч.

Текст 

  Поезия » Друга
608 0 3

Аз  съм фрагмент

Съм надвиснал прозорец

Съм стара дървена рамка

Съм преразказана тишина

 

Сутрин

Две-три вятърни мелници

Захвърлени зад вратата

Като чорапи с изтекъл срок

Приятелски настроен махмурлук

Който те изтезава с усмивка

На вечно застаряващ студент

И една бяла стена

Върху която никой

Никога

Нищо

Няма да нарисува

 

Аз съм този когото

Тя каза че ще обича

Аз съм дъхът

На прозявката ù

Аз съм немирна къдрица

На твърде дълъг спомен

И толкова

 

Сутрин понякога

Пием с Минотавъра

(Борхес написа прекрасни неща)

Сутрин

Понякога

Пием

С Минотавъра

И е така хубаво

Да знаеш

Че отминаваш покрай себе си

И е повече от достатъчно

Да се видиш зад хоризонта

 

Сутрин

Аз разграбвам своите градини

Впечатвам сянката си

Спотаявам липсите си

Опитвам стените си

                        С глава

И разбирам

Че не е никак трудно

Никак трудно

Да стъпваш

                                 7.7.2009 г. Повдив

© Донърджак Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Доста културно.
  • тебе те мернах, тъкмо се отказах

    реших, че в тая стена ще почеша главата си корава

    и благодаря ;Рр

    сега, ако може и малко по плешката
  • След махмурлука-е лесно!А е трудно да асимилираш написаното.Само за който може!Поздрав!
Предложения
: ??:??