Текст
Аз съм фрагмент
Съм надвиснал прозорец
Съм стара дървена рамка
Съм преразказана тишина
Сутрин
Две-три вятърни мелници
Захвърлени зад вратата
Като чорапи с изтекъл срок
Приятелски настроен махмурлук
Който те изтезава с усмивка
На вечно застаряващ студент
И една бяла стена
Върху която никой
Никога
Нищо
Няма да нарисува
Аз съм този когото
Тя каза че ще обича
Аз съм дъхът
На прозявката ù
Аз съм немирна къдрица
На твърде дълъг спомен
И толкова
Сутрин понякога
Пием с Минотавъра
(Борхес написа прекрасни неща)
Сутрин
Понякога
Пием
С Минотавъра
И е така хубаво
Да знаеш
Че отминаваш покрай себе си
И е повече от достатъчно
Да се видиш зад хоризонта
Сутрин
Аз разграбвам своите градини
Впечатвам сянката си
Спотаявам липсите си
Опитвам стените си
С глава
И разбирам
Че не е никак трудно
Никак трудно
Да стъпваш
7.7.2009 г. Повдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени
