Телата ни ще водят война (в теб душата ми ще спи)
687
0
0
Телата ни водят война
(в теб душата ми ще спи)
Телата ни водят война!
Ти ли си обичал пак тази нощ!
Проблясва мълния, трясък от искра...
разпръсване и пак затишие...
Молитвата не стигна онзи Бог...
Така, завещах ти всяка усмивка и мечта!
И дори Сатаната ни гледаше как танцуваме.
Обичах те, като онази полудялата жена,
която шептеше ти в мрака на сбогуване...
И в онази къща от камъни,
аз пак бях същата, неопитвала греха...
Имах си пясъчните замъци...
И пак бледа бях, ала черна за света...
За теб и светицата бях.
И грешницата от Ада.
И тичах боса, обичах и стремях
душата към святото полагане...
А сега телата ни водят война...
И аз пак те обичам.
Къщата от камъни веч не е светиня,
проблясна пак искра и аз към теб затичах...
А ти беше обещал, че ще ме пазиш.
И аз простих, тишината пак бе горчива.
Не знаех, че като демона ще ме погазиш.
И пак спях в леглото подивяла-дива.
И пях ти песен. И замлъквах след това.
И обичах те, като луда,
като истерия от чувства... Ала сега,
телата ни водят война...
Дяволът гледа танца ни жесток...
Приспивно, времето лети.
Мълнии от писъци, като че ручей и поток,
аз загубих... тръгвам... ала в теб навеки душата ми ще спи!
(в теб душата ми ще спи)
Телата ни водят война!
Ти ли си обичал пак тази нощ!
Проблясва мълния, трясък от искра...
разпръсване и пак затишие...
Молитвата не стигна онзи Бог...
Така, завещах ти всяка усмивка и мечта!
И дори Сатаната ни гледаше как танцуваме.
Обичах те, като онази полудялата жена,
която шептеше ти в мрака на сбогуване...
И в онази къща от камъни,
аз пак бях същата, неопитвала греха...
Имах си пясъчните замъци...
И пак бледа бях, ала черна за света...
За теб и светицата бях.
И грешницата от Ада.
И тичах боса, обичах и стремях
душата към святото полагане...
А сега телата ни водят война...
И аз пак те обичам.
Къщата от камъни веч не е светиня,
проблясна пак искра и аз към теб затичах...
А ти беше обещал, че ще ме пазиш.
И аз простих, тишината пак бе горчива.
Не знаех, че като демона ще ме погазиш.
И пак спях в леглото подивяла-дива.
И пях ти песен. И замлъквах след това.
И обичах те, като луда,
като истерия от чувства... Ала сега,
телата ни водят война...
Дяволът гледа танца ни жесток...
Приспивно, времето лети.
Мълнии от писъци, като че ручей и поток,
аз загубих... тръгвам... ала в теб навеки душата ми ще спи!
© Ди All rights reserved.
