телефон ни събира, телефон ни дели!
Няма те
и дали ще те видя? – не зная.
Ти си далече,
дали това не е вече края.
И ето, отново
звъни телефона.
Отново разпали
в душата стария огън.
Тръпки тъй силни
по мен преминават
студени и топли
от страст ме изгарят.
Моменти на радост,
а после самота.
Споменът за теб
не излиза, от мойта глава.
Защо любов далечна
ми господ дари?
Дали любов
или наказание,
за мене си ти?
Бъдещето далечно
не мога да предричам,
само едно зная –
много те обичам!
Но повече не мога така!
© Нели Бъзева All rights reserved.
