Телефонен разговор
„Целувам те!” в слушалката нежно изричам –
сякаш виждам очите ти, те се впиват във мене,
а гласът ти уморено и тъжно ме свлича
до вината ми тъмна. И пълзя на колене.
„Ти и Него навярно така го целуваш...”
стържат думите сухо и гърлото дращят.
„Той е друго... и, моля те, недей да ревнуваш...” -
шепна тихо и тихата мъка ме хваща.
„Той е навикът... дългите девет години...
но сърцето ми търси те и бие за тебе...”
„Доста време... и пътища доста сте минали
и били сте си верни, любими, потребни...”
„Да, така е... но ти появи се отново
и щастлива мечтите си зърнах...”
„Съжалявам, и даже се чувствам виновен,
че света ти така преобърнах...”
„Не, не се обвинявай напълно безсмислено –
тези чувства подарък са свише.
Ние, хората, всъщност за любов сме орисани
и ще я търсим, докато дишаме...”
© Нина Чилиянска All rights reserved.
