Телефонът звъни
Телефонът звъни... Поглеждам часа
и вик на безсилие в душата се блъска,
сърцето ми бясно препуска... Мълча...
А искам да викам и с вик да разкъсам
онези окови, които сама си сложих,
когато реших, че си струва да чакам...
Уви... Пак ли сбърках?... Как искам да можех
да питам, да искам, но само да плача
остана ми смелост... А той все звъни...
Звъни и безмилостно връща онази
убийствена болка в сърцето... Мълчи...
Макар да съм с теб, аз все не съм тази,
с която говориш, която с един само звън
светът ми на късчета болка разбива,
а аз да мълча, да приема, да съм
онази, която дори да боли те разбира...
Телефонът звъни... Все във същия час...
Върви... говори ù... аз пак ще почакам...
Говори ù... не спирай, а този път аз
ще се моля сърцето да спре... Да не плача...
© Биляна Битолска All rights reserved.
