Телеграма
В наше село кацна телеграма,
да участваме и ние по програма,
та когато дойдели ни гости,
да не ни мислели за прости …
Сбра ни Кмета, смигна бъзиклийски:
„Макя, ше ви пиша на английски,
да научите по барем десет думи
и не искам никой да се куми …“
Бачо Кольо по корема се почеса:
„Кмете, май объркал си адреса,
с кокошките говоря си, с овците,
мен избягват ме дори момите.
Що ми е да знам езика чужди?
Бегай бе, аз неам тия нужди …“
Кмета сопна му се: „Абе главо проста,
учЕн искаш ли да те смени на поста?
Език си трябва, туй го знаят всички,
ще ви върна школските привички!
Ще дойде тука даскалица млада,
от ученето няма никой да пострада,
ще научите по неколко си думи …
и мола ви се без да праите зулуми!“
Щом Кмета се запъна, ние отстъпихме,
за десет думи, що учене и пот фърлихме,
И вече „Здрастеее, буци!“ никой не хортува,
„Гуд морнинг“, „Плежър“, „Тенк ю“ из дворовете се чува …
Радвам се за Вас!
