Понякога в трапчинката на блузата си
нося стихове, които приличат
на току-що излюпени интуиции.
Понякога се люлеят
свенливи и натежали,
под сянката на ресниците
и само крайчетата на устните ми
семпло намекват,
че първородното ми име
е Телепатия.
Затвори очи, да те питам:
Кога ще ми донесеш онази роза,
която цял час избира за мене?
© Миглена Цветкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
