Нощта разпуска черните си къдри,
потъва всичко в тишина мрак,
звездите като очите мъдри,
бдят над утихналия град.
А някъде шуми Марица
вълна подир вълна нарежда,
луната бледолика оглежда
своя образ във водата.
В тази теменужна нощ
се носи мирис на липи,
опиянено от незнайна мощ
мъничко детенце спи.
© Vaska All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
