Sep 18, 2014, 10:24 AM

Теорема на любовта

  Poetry » Love
622 0 4

В колкото Любов се взираш,

даже в стотни килограма,

щастие не ще намираш,

щом не е Любов за двама.

 

Трябва да е споделена

и в душата занулена.

Иначе си сам-самичък.

 

Любовта ти става драма.

Този свят - красив за двама,

е страшно мрачен за едничък.

 

И животът го подсказва:

тя със Обич се доказва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • В колкото любов се взираш,
    даже в стотни килограма,
    Щастие не ще намираш,
    щом не е любов за двама.
    За мене това е теоремата. Останалата част от стихотворението е
    доказателството.Напълно съм съгласна с тази теорема. Другото е
    прелюдие към любовта, която може би и не съществува.
    Поздрав!
  • Поздрави! Право в десетката си с тази теорема.
  • Благодаря!Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Така е приятелю, нека тази осъзнатост те спохожда !

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...