Jun 6, 2016, 5:44 PM

Терзание

  Poetry
421 0 0

Тялото ми в танца оживява

и слива се със музиката то,

така пренесено във друго измерение, изгубва мярката за чуждо отношение.
Под въздействието хипнотично,
пулса ми със ритъма тупти,
не виждам и не чувам нищо друго,
само музика в мен звучи.
Но, колко лоши са очите,

които гледат отстрани,

и колко мръсни са мълвите,

които мачкат ме, уви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...