Терзанията на една гимназистка
Аз - единствена любов
или твоята поредна?
Май надушвам древен зов,
искащ бройката несметна!!
Виждам колко ме желаеш,
виждам колко ме жадуваш!
Виждам колко ти не знаеш,
че не ме интересуваш!!
Как ли тебе да обичам,
като с друга те погледна?
За човек ли да те считам?
За боклук ли да те метна?
Колко сълзи аз пролях,
сълзи кървави, ужасни!
Колко мъка изживях
от лъжите ти прекрасни!
Ти за мен не съществуваш!
Аз за тебе съм умряла!
Можеш ти да се любуваш,
но кога ли съм живяла!
Ти мечта си ми голяма!
Но направи лоша крачка!
Ще живея със измама!
Ах, такава съм глупачка!!
© Сандостен Калций All rights reserved.
