Тези самодиви/Стихотворение за моите съученички
Езиковата е хранилище
за знания велики и върховни.
Но в никое друго училище
няма красавици подобни!
Прелъстителни са като самодиви,
трябва да го разберете всички!
Но нийде няма по-красиви
от мойте прелестни съученички!
На първо място ви представям
моята единствена изгора!
Колко ти се възхищавам!!
Божествена си, Теодора!
Тук се появява и Реджина,
мойта абаносова царица.
С всяка следваща година
става все по-нежна гълъбица.
В целия пейзаж се откроява
разкошното цвете Вероника.
Към околната среда прибавя
още свежест и хармония.
Не мога да не спомена Кристина -
стоящата до мене грация!
С адвокатските доктрини
ще раздава демокрация*.
Къде сме ний без Десислава,
най-изящното създание?
Колко лесно покорява
силното мъжко съзнание.
Моника съвсем пък я забравих!
Тя обаче не е незначителна.
Никой мъж не може да се справи
с прелестта й умопомрачителна.
"Оставете ме на Мира!"
някой се провикна с мощен глас,
знаейки, че с нея ще открие
вечно щастие във този час.
Намерих рядка детелина -
зелена и четирилистна.
Късметче като Цветелина -
мòма, дето няма да ми писне.
Същото важи и за Симона.
За ней на всичко съм готов.
Дори да скоча от балкона
и да изкопая с тяло ров**.
Къде замина мойта Аля?
Мойта прелест несравнима?
В обятията си да галя
тази страст неповторима!
За край запазвам си Деница -
най-красивата материя.
Знойна, палава тигрица,
любовна тежка артилерия.
Не мога аз да не призная,
че са сладки като птички.
Колкото и да мечтая,
виждам само тез' съученички!!
* - Дано.
** - По-скоро бих станал двуизмерен.
© Сандостен Калций All rights reserved.
