Ето пак дойде.
Есента е тук.
Толкова разноцветна
и така подтискаща.
Така самотна и студена.
Вървя по улиците и пак съм сама.
Вървя и виждам момиче и момче
прегърнати и така влюбени.
Подминах и усетих
как студеният вятър мина през мен
така безмилостен и жесток,
така, както животът мина през мен и си заминава.
© Елена Драгнева All rights reserved.
Поздрави скъпа Елена!Само 6 за теб
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
