Ти
(по С. Есенин)
Ти не ме обичаш, нито жалиш...
Зная, че не съм ти по сърце!
Замижала си, от страст трепериш
и си ме обгърнала с ръце.
Млада си, преляла си от чувства.
С теб съм нито нежен, нито груб.
Разкажи ми колко си ласкала.
Колко ли ръце си спомняш, колко устни.
Те, преминали са като сенки,
без да го усетят твоя огън.
Много те държаха на колене,
а сега са просто само спомен.
Нека са притворени очите ти!
Мислиш си, дори, за някой друг.
Любил съм те само във мечтите си.
В миналото давя се без звук...
Трудна ли поставям ти задача,
че замислена сега мълчиш?
Нецелуваните ти да не закачаш!
Негорелите - не ги лъжи!
И, когато, с друг, там, под липите
за любов ще шепнеш нежно слово
и звезди ще греят във очите ти,
ще се срещнем, може би отново.
Засрамва те внезапната ни среща.
Облегната на неговото рамо,
ще ми кажеш тихо: Добър вечер!
Ще отвърна: Добър вечер! - само...
Нищо няма да ме разтревожи!
Нищо и душата не разтърсва!
Да се влюби влюбен не ще може!
В пепелище огън не се търси!
© Красимир Дяков All rights reserved.
