Ти... Защо ме остави, а аз не мога?
Ти... Защо забрави, а аз не мога?
Как го правиш? Как забравяш?
Че до вчера беше мой.
Ти... Отрова моя и утеха!
Ти... Сърце от камък, ала нежен!
Ти плени ме и замина.
Не усещаш, че си грешен!
Бих умряла днес да съм като тебе.
Да не ме боли, щом не си до мене.
Чувствам само хлад във душата моя...
А ти не си сам, даже не ме помниш.
Срещам те сега - другата пленил.
Нежен и добър, още по-любим.
Утре е сама, а пък ти далече...
С друга под ръка, отровена вече!...
Ти... Как нощем лягаш и заспиваш?
Ти... Дали не страдаш, но прикриваш?
Кой рани те и промени те?
Че хиляди сърца разбиваш!
Ти... Кога си истински щастлив?
Ти... Щом пожелаеш всичко имаш.
Нещо търсиш, а не намираш...
Кажи какво е? Сподели ми...
Бавно мъката във мен угасна.
Бавно отмина таз любов ужасна.
Но се питам днес дали
не беше по-нещастен ти!?...
© Гергана Георгиева All rights reserved.