Обичах те, обичам те и още,
ти бе една моя истинска мечта.
Но мечта остана си до края,
защото чувствата ми не разбра.
Сълзи се стичаха по моите страни
и с устни исках да ги спреш, уви.
Чаках нощ и ден, но така и не дойде
при мен!
И след поредната разправа, мечтата
превърнах в забрава.
© Петя Рангелова All rights reserved.