Ти
С теб изгрява всяко утро,
с теб залязва всеки ден.
Караш ме да научавам
ново, нетипично уж за мен.
С тебе свързват ни години,
но годината е ден -
не ден, а минута,
не минута, миг на две разполовен.
Още тръпнат пеперуди
щом погледнеш ме с очи.
Пак гласът ти ще възбуди
в мене пролетни лъчи.
Всеки хлад от зимен вятър
ти прокуждаш и държиш
всяко слънце, всяко лято,
и любов от тях твориш.
с теб залязва всеки ден.
Караш ме да научавам
ново, нетипично уж за мен.
С тебе свързват ни години,
но годината е ден -
не ден, а минута,
не минута, миг на две разполовен.
Още тръпнат пеперуди
щом погледнеш ме с очи.
Пак гласът ти ще възбуди
в мене пролетни лъчи.
Всеки хлад от зимен вятър
ти прокуждаш и държиш
всяко слънце, всяко лято,
и любов от тях твориш.
© Магдалена Маринова All rights reserved.
