Ти
Не плача.
И не се смея вече.
Ах, върни ми
безгрижните
влюбени дни,
когато летях
и възторжено пеех,
когато обичах те само,
моя безумна,
красива мечта.
Върни ми съня!
Не, остави го!
Такъв...
Ти си там.
Всяка нощ...
Протягам ръце
да се слеем,
прегръщам те,
моя бурна
и волна тъга...
И идваш ти
и аз ще те целуна,
и ще замра,
задържайки мига,
и той ще стане
мигновение,
прекрасно,
сбрало две сърца.
Но съмне ли,
внезапно си отиваш...
и аз отново съм сама...
Но те обичам пак такъв,
какъвто си - далечен,
завладял ме със слова,
с оная мъжка красота
и твърда сила,
омайно нежен,
пламенен, горещ,
весел, остроумен,
страстен, неспокоен,
като вряща пещ.
Мечта си ти -
най-хубавата
в тъжните ми дни...
© Таня Иванова All rights reserved.
