Ти
потапям се в тишината,
прах...
от спомени останали в мрака.
Дъжд...
порой от чувства,
кръст...
твоя ли съм или чужда.
Лъжи...
крещи измамено сърцето,
боли...
предадено, но непревзето.
Минало...
не вярвай да остана,
в теб съм неизлечима рана.
Вярвам...
светлината е в мене,
вярвам...
но не вярвам в тебе!
© ДаНи All rights reserved.
