Jul 6, 2008, 4:57 PM

Ти...

  Poetry » Love
1.3K 0 1
Ти...

Ти... Любовта, която тъй дълго чаках!
Ти... Сълзите, които ден и нощ изплаках!
Ти... Безкрайна болка и тъга!
Ти... Любов, обречена на самота!
Ти бе човекът, който ми показа
какво е всъщност студенина!
Ти бе човекът, който ми разказа
най-тъжната приказка за любовта!
Душата ми разкъсана е тъй жестоко,
потънала в морето от моите мечти!
Плачеща се моли тя дълбоко
за любов, милост и по-светли дни!
Доволен си! Виждам твоята усмивка!
Тъй красива за моето нещастие блести!
А болката в мен не стихва
и не пресъхват моите очи!
Хайде, пирувай за своята победа!
Та нали тя те издигна на върха!
Хайде, радвай се, но не забравяй,
че всичко ще ти се върне до последната сълза!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тери Герова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...