Ти…
Усмивката ти е подарък,
урок е по мечтание.
Тя е като топла ласка,
и се губя в това море.
Смехът ти е като звезда,
огряваща нощта.
И полетът ми е като езда,
мир, хармония в мощта
и отдавам ти живота си.
И небето придобива цвят,
изрисуваш го в цветове.
И когато шепнеш ми тихо,
потъвам в зова на гласа ти.
И ето, заспала е сутринта,
и ръката ти открива моята.
И душата ми се буди
със светлината ти.
И гласът ти крие тайна,
за която не знае светът.
И името ти в мен отеква,
а безкрая може само да ревнува.
И очите ти искри са,
в които мълча…
© Лили Вълчева All rights reserved.
