Jun 7, 2007, 9:43 PM

Ти...

  Poetry
1.1K 0 2
Ръцете ти студени ме докосват.
Очите ти сиви ме разкъсват.
Болка пак ми причиняваш,
поредната лъжа си съчиняваш.
Няма да търпя такова отношение,
да ме третираш като някакво творение.
Красив си. Да. Признавам.
Умен си. С това се съгласявам.
Нежен казваш, че си - лъжеш.
Вечно сам ще си, кълнеш.
Но всяка минута ще мислиш за мен
и аз ще бъда вечно в твоя ден!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...