Ти беше
на баба
Ти беше река – бяла, пенлива,
ти беше вода – прохладна и жива.
Ти беше и утрин – звънка и свежа,
ти беше и вечер – топла и нежна.
Ти беше и песен – с нея заспивах,
ти беше и вяра – когато унивах.
Ти беше стреха – бездомна прие ме,
ти беше утеха – нощем и денем.
Ти беше молитва – силна и чиста,
ти беше моят сигурен пристан.
Ти не поиска нищо в замяна.
Мъничко обич....Но вече те няма....
© Веселка Пенова All rights reserved.
