Tи дойде!
Tи дойде!
(на покойния ми съпруг)
Tи дойде – усетих!
Тишината ме събуди!
По навик станах
да постеля,
но чух: “Недей се труди!
Не ми трябва вече мене
ни топлата постеля,
ни ястия солени...
Аз идвам...
тебе да намеря!
До теб за малко да се свия,
да послушам
как безсънно дишаш.
Детето вместо тебе да завия,
но той мъж е станал вече,
виждам!
Че тебе аз оставих
в смъртта – на милост людска...
Те – хората, това и правят:
и помощ дават,
и интриги пускат...
Но ти не се сърди,
не викай!
Недей да плачеш скритом!
Ума си в шепата събирай,
сърцето – не изпускай!
И не е грях да даваш
по малко воля
на мечтите...
Когато прах оставиш
след себе си – да питат:
Защо живя тъй страдно?
На кръст нима ще се разпъваш?
И нека питат! Не е срамно:
По път вървиш ли -
ще се спъваш!
Богатството ти земно
е заспало
на нов живот
съня спокоен.
Това идвах да ти кажа...
Сега сбогом!
Ще идвам пак
във спомен.
© Даниела Тодорова All rights reserved.
