Ти и ми (Може би)
Не съм от лесните жени,
но твоят поглед някак лесно ме плени,
и устните и ръцете ти,
усещам как жадуват тялото ми,
и нощем заспивам и си мисля
как нежно унесен си и ти.
И в съня ми си,
прегръдката ти силна, като захарен памук ме топи,
и парфюма ти усещам дори,
какво става с мен, кажи?!
Аз не залитам толкова лесно по мъж, разбери!
Защо тогава погледът ти краде усмивката ми
и онова слънце върху тялото ти
сякаш изпепелява душата ми,
то не свети, а така ослепително бели са нощите ми.
Твоята порода ли е такава,
или нещо в мен се промени,
ако те пожелая сега, ще откажеш ли?
В мен страстта гори, ела я угаси.
От запалена искра пожар ще направиш ли?
© Мария Манчева All rights reserved.
Искаш ли нещо прекалено силно винаги има начин.
