Ти извиси се най- прекрасно
Какво без теб е всеки ден,
какво без теб е и нощта?
Тъгува всичко тихо в мен,
изгубвам своята мечта.
Нуждая се от теб. Гръдта
тупти за обич ежечасно.
О, в името на любовта,
ти извиси се най- прекрасно!
От мълния съм поразен
оставиш ли ме в самота.
Виновен съм и наранен,
лишен съм аз от нежността.
Край мен не виждам красота
и чувствам се така ужасно.
Върни се, мила! Над светà
ти извиси се най- прекрасно!
И неведнъж съм обновен
усмихнеш ли се с радостта.
Във теб е чарът въплътен
на истинската чистота.
Вълшебствата на пролетта
чрез тебе пеят сладкогласно.
Бъди Светлик... Дъга... Звезда...
Ти извиси се най- прекрасно!
Какво без теб са нощ и ден?
Видения трептят неясно.
Надежда свята си за мен.
Ти извиси се най- прекрасно!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
