Ти как мислиш
Взе да пада мъгла,
взе да лъха на студ,
взе да глъхне светът
и гората взе своето листе да хвърля.
Младостта отлетя
като прелетна птица на юг.
Ти как мислиш, дали ще се върне?
Казват, всичко се връща.
Гората пак ще развие листа.
Ще надуе южнякът
и светът ще набъбне от врява.
Казват, ще се върнем и ние
с нашите деца.
Ти как мислиш, дали ще повярвам?
Търколихме годините,
иде ред да миришем лайкучката откъм корена.
Ядохме, пихме, таковахме - слава богу, прилично.
Знам какво ще ми кажеш, и как ще го кажеш, и няма да споря.
Но пак да попитам:
ти как мислиш, това ли е всичко?
© Райчо Русев All rights reserved.
Така че, не Райс, не е всичко, има още и е по-хубаво, вярвам! Поздравявам те за вложената човещинка и топлина, за идеята и по Райсъновски доброто изпълнение на стиха!
