Сред рошавите клони на дърветата,
измежду жълтите окапващи листа на есента,
притихнала се гуши тъгата ми по лятото,
по веселия карнавал на любовта.
Отгоре вятърът ще свири във косите ми
и ще тъжи за светлината силна на деня.
На юг когато заминават птиците -
с песента им във душата ще нахлуе вечерта.
А лятото - горещо, нежно и кристално,
с море гальовно и зелени планини -
отмива от душата ми, страдалната
една тъга. И ражда куп звезди - ...