Ти-като есенна звезда
Сред рошавите клони на дърветата,
измежду жълтите окапващи листа на есента,
притихнала се гуши тъгата ми по лятото,
по веселия карнавал на любовта.
Отгоре вятърът ще свири във косите ми
и ще тъжи за светлината силна на деня.
На юг когато заминават птиците -
с песента им във душата ще нахлуе вечерта.
А лятото - горещо, нежно и кристално,
с море гальовно и зелени планини -
отмива от душата ми, страдалната
една тъга. И ражда куп звезди -
огньове златни, от щастие понесени.
И между тях е моята единствена звезда,
която ще поеме на плещите си
горещата сълза. За да превърне в ден нощта.
© Петя Кръстева All rights reserved.
