Ти, която...
Ти, която още прощаваш старите грешки,
сега чуй откъде ти нося глас.
В глад, студ, кръв, шум и печал,
не си изпаднала под чужда власт
и сърцето ти не притежава крал.
Ти, която винаги се гледала настрани,
сега виж право в сърцето.
Ритъм, лудост, вина или страх,
ако за теб облаците спират небето,
аз мога да те издигна на всички тях.
Ти, която продължаваш да се бориш,
сега поискай ръка и приеми опора.
Неволя, болка, завист или вина,
когато се изправиш срещу всички хора,
там до теб, аз ще ти подам ръка.
Ти, която денем искаш да откриеш звезди,
сега не се предавай и мечтай.
Ангел, дявол, Сатаната или Бог,
само вътре в теб съществува рай
и само ти можеш да го направиш жесток.
Ти, която обичаше с цялото си сърце,
сега превърни го в призма и отразявай.
Небето, Земята, хората или цветовете -
пропускай само радостта и я предавай,
и остави своя лъч, тук през вековете.
Ти, която пак си останала сляпа,
сега не търси лек, а спасение.
Добро, зло, щастие или тъга,
ще видиш в чуждите очи презрение,
но в своите ще намериш топлина.
Ти, която сама трепериш в студа,
сега ела с мен и бъди озарена
от огън, лъч, красотата в плам.
Светлината - тъй тайна и необикновенна
е причината още да съществува "там".
сега чуй откъде ти нося глас.
В глад, студ, кръв, шум и печал,
не си изпаднала под чужда власт
и сърцето ти не притежава крал.
Ти, която винаги се гледала настрани,
сега виж право в сърцето.
Ритъм, лудост, вина или страх,
ако за теб облаците спират небето,
аз мога да те издигна на всички тях.
Ти, която продължаваш да се бориш,
сега поискай ръка и приеми опора.
Неволя, болка, завист или вина,
когато се изправиш срещу всички хора,
там до теб, аз ще ти подам ръка.
Ти, която денем искаш да откриеш звезди,
сега не се предавай и мечтай.
Ангел, дявол, Сатаната или Бог,
само вътре в теб съществува рай
и само ти можеш да го направиш жесток.
Ти, която обичаше с цялото си сърце,
сега превърни го в призма и отразявай.
Небето, Земята, хората или цветовете -
пропускай само радостта и я предавай,
и остави своя лъч, тук през вековете.
Ти, която пак си останала сляпа,
сега не търси лек, а спасение.
Добро, зло, щастие или тъга,
ще видиш в чуждите очи презрение,
но в своите ще намериш топлина.
Ти, която сама трепериш в студа,
сега ела с мен и бъди озарена
от огън, лъч, красотата в плам.
Светлината - тъй тайна и необикновенна
е причината още да съществува "там".
© Христо Андонов All rights reserved.
УСПЕХ!
