Ти ли беше?
Да бе пожар – по-ярко бе от огън,
да бе деяние ужасно, непростимо,
да бе симфония от Бах или Бетовен,
да бе с едничко нещо съвместимо.
Да бе предмет, във шепи да го хванеш,
да бе море, в средата на пустиня,
и дъх да бе, без който да останеш
на границата с нещо несравнимо.
Да беше нещо тайно, непонятно -
откраднат миг в момент на отчаяние,
априлска нощ, пространство необятно -
прошепнат вик и Северно сияние.
Да беше флирт порочен, лекомислен -
желание, но неосъществимо…
Но беше ти – от Дявола измислен,
и моята любов необяснима.
© Елица All rights reserved.
Бог и Дявола са няма такива сватовници, затова още си ходя неженен
