Oct 2, 2010, 11:32 PM

Ти ли похити сърцето ми

  Poetry » Love
1K 0 5

 

 

Ти ли похити сърцето ми?

Не, сърцето си сама ти подарих.

Но с него и мечтите ми обсеби!

О, не! Мечтите си сама ти посветих!

 

Дойде в живота ми като стихия огнена.

Аз пламнах, изгорях и се стопих...

Което бях, остана в спомена -

душата ми превърна се във стих...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...