Ти май не разбираш -
аз бързо умирам,
стопявам се в мрака сама.
И после се връщам
в спомена - съща -
мидичка на дланта,
лъч сред стройните мури,
като лятната буря,
като малко щурче,
като вятър
и като море...
Ти май не разбираш -
аз бързо умирам...
© Ели Лозанова All rights reserved.